Прочетен: 2173 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2014 19:51
Не знам защо,не търся обяснение...Понякога..,само понякога идваш в мисълта..
Тогава прелиствам страниците на живота си,и се връщам за кой ли път в онази топла есенна вечер,когато спря стъпките ми..,там на тротоара.Помниш ли? Изплаших се.Идваше ми да побягна.А ти усмихвайки се срещу мен,гледайки ме с топлите си черни очи попита:„Страхуваш ли се?”
Е,това беше прекалено,аз да се боя?!.,разбира се,че не..Как смееше да си го помислиш!!!
Така започна.Закачки.Смях.Първите целувки..Мечтите...Помниш ли,мечтите?..Сина,който щях да ти родя и щеше да ни прилича..,на теб,на мен...
Синовете ни пораснаха.Моят.Твоят.
Какво ни раздели? Може би своенравието ми,упоритостта,с която защитавах моята истина. Ревността, най-вече ревността–двустранна,изпепеляваща...
Живеем и до сега в град С.,случва се да се срещнем...Отначало беше мъчително..,щом те съзирах сякаш светкавица проблясваше и изгаряше вътрешностите ми,оставяше ме без дъх..,но не напразно казват,че времето е най-добрият лечител...Преболях те...Сега е различно...Днес си в мисълта,а утре знам,ще те видя...Поздрав делови.Усмивка.Отминавам.Отминаваш.Ти си все същият,както тогава..,само сребро искри в косите ти,но ти отива...Какво чувствам в този момент? Не,няма огорчение,няма болка от неутолена жажда.Радост е.Тиха радост е, този досег с теб....
Б.Иванова
:)))
от тук и сега...
Мимолетност безкрайна,
надежда трайна...
Мечта е миналото...
И пак, и пак...
...Онова идва, случва се -
отново тук, сега...
Неизбежна е радостта...
Ела...