Прочетен: 3236 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2008 21:44
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
спорен и лъчезарен ден.. :)
28.08.2008 09:16
@ baletlnetpepas :) А всъщност една от най-въздействащите песни на Емил Димитров - "Ако си дал", е по стих на Иля Велчев.
играта продължава, докато сме живи!
monna - да ,така е... продължава.. до края..
благодаря ви!
Харесаха ми и мелодията, и стихотворението.
Понякога... истината е просто истина, макар да не е тази, която ни се иска да чуваме и виждаме... Но като че ли още по-важно е да гледаме честно и открито в себе си :) Дори и да боли.
благодаря ти!