Не казвай никога - дори да ти се иска,
не казвай " Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.
Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.
Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.
Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване,
ще е добре дошло.

Румен Ченков

Чета го и си мисля, че не трябваше да казвам "Сбогом" и да правя това, което е описано. Замислих се... Балгодаря ти. Поздрав за чудесния пост!

Винаги трябва да знаеш кога приключва един етап от живота ти. Ако упорстваш да го продължиш повече от необходимото, ще изгубиш радостта и смисъла на всичко останало

Всичко изчезва, след "сбогом", просто времето го измива.
Поздрав за хубавите, стих и клип! Изискан постинг!

http://vbox7.com/play:8824e25e

един от двамата престава да обича,но в другия остава любовта..,понякога.

Хубавото, си е хубаво!