Постинг
17.11.2008 20:41 -
Самодива
Погледна ме.
Светнах.
Замечтах.
Докосна ме.
Трепнах.
Закопнях.
Прегърна ме.
Омекнах.
Оглупях.
Съблече ме.
Изтръпнах.
Подивях.
Отиде си.
Въздъхнах.
И... умрях.
П. Марков
Токущо се връщам от София с международния влак Кулата - Солун, възбуди ми се въображението и изглежда скоро нямада заспя...
Благодаря!
Поздрав!
цитирайБлагодаря!
Поздрав!
самодивско е все пак..;)
цитирайСлед нея...спокойно може ,вече да се мре..!.
цитирайсамо от любов! :)))
цитирайна прекрасна поезия :)))
цитирайпросто имаме сходен усет.. :)))
цитирайБлагодаря ти, за емоцията! :)
цитирайтака е! нека е любов! :)
цитирайКато се замисля, абсолютно образно- даваме ли си сметка по колко пъти умираме.....ОТ ЛЮБОВ:))))
Прекрасно е.....
цитирайПрекрасно е.....
според сетивността на индивида предполагам e различно... ;)
радвам се,че се харесва :)
цитирайрадвам се,че се харесва :)
Върви та се влюбвай....:))))))
Амиииии...мъже,четете...мислете....и...и*бирайте:)/то не че можете...:))))))/
цитирайАмиииии...мъже,четете...мислете....и...и*бирайте:)/то не че можете...:))))))/
С глас се смях,прочитайки коментара ти:)))))))))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 42281
Блогрол