С две ръце като птица безкрила,
с поглед плах,в нощта устремен,
Безнадеждно очаквах те ,мила,
всеки миг,
всяка нощ,
всеки ден!
Крачех тъжно в смълчаната къща.
И се питах :”Къде си?Къде?”
Мойта младост запя и се връща.
Ти дойде!
Ти дойде!
Ти дойде!
Стана ширно в стаята.Слънце
на прозорците пак затрептя.
В миг поникна посятото зрънце
и разцъфнаха в мене цветя…
С две ръце закопнели те чаках.
Моят трепет във тебе расте.
Ти разпръсна в сърцето ми мрака.
Ти дойде!
Ти дойде!
Ти дойде!