Не си ме търсил толкова отдавна.
Не ти ли липсвам мъничко поне?
Какво очакваш? Аз да те извикам,
на масата да сложа свещи две.

И разговорът леко да потръгне
за политика, клюки, суета,
внимавайки за чувства помежду ни
да не отроним даже две слова.

Студено, делово да ме поискаш,
без жар да ме докосващ със ръце.
Да стискам зъби, докато ме имаш
и времето за мен да изтече.

След теб вратата да заключа,
да те забравя още на мига.
Да се надявам, че ще се науча:
любов такава има по света.

Любов такава, как да те прегърна?
Не стигат още всички знания
да мога да те искам, имам. Любов
по медицински показания.

                                    Милена Дочева

но много реално...истинско...)(

възпитание на чувствата,an200 :)

'.....'любов такава има по света''!
Dори да е възпитание на чувствата,
..тя е'' алогична'' ,нали.
Благодаря ти!

да ,алогична е..по този повод се сетих за друг стих,не си спомням автора:
"..и за какво е тази участ стара?
единия за нещо да боли,
сърцето му от обич да изгаря,
а другия на две да го дели..."
за съжаление често се случва в живота,няма нищо по-хубаво от взаимността и споделеността ..и аз ти я пожелавам ,Ели ,от сърце!

Да,...любов такава има по света....и при нас...и около нас.... Много е хубаво стихотворението!

някак си делова и удобна е тази любов,вероятно и с нормално кръвно налягане:),но и аз като авторката не я предпочитам..,радвам се,че те е впечатлил стиха..
благодаря ти ,Галя.