(Дора Габе)

С тъга проникваща,
с желание,което те гори,
със устрема да ме обсебиш,
със трепета от някакво докосване,
което никой не би разгадал,
но искрящо в очите ти -
недей се приближава !
Не би могъл да смъкнеш от плещите ми
товара на годините,
под който се боя очи да вдигна
за среща с твоя поглед,
недей съдбата предизвиква!
 
Аз вече се преборих с нея:
отстъпих себе си и теб отстъпих
и тъй я победих.
Но чух насмешлив глас
и се пробудих от хипнозата...

Наоколо ми празнота,но в мен
такава детска радост зазвъня,
че ми се смъкнаха годините сами
и светлина излъчиха очите ми.

Благодаря,Съдба,
за тоз прекрасен миг!

(п.п благодарност към Р.И. за чудесната песен.)

Великолепни стихове - нашепват- как никога не е късно ..
Благодаря за удоволствието :)

хубост в душата покълва, всеки път, когато я чета!!!

"Недей се приближава!

Бъди изображение
върху стъклата на старинна катедрала,
високо и недосегаимо,
за да остане вечният копнеж
в опразненото ми от теб сърце.

Недей се приближава!" от цикълът и любовна лирика "Сгъстена тишина"...невероятна жена! с ненадмината любовна поезия, всеки стих е живян и истинен!!!

благодаря ти, Съкровище,
за днешната "среща"...прави ме щастлива едно такова докосване до нечия хубостна душевност

Ели,
Косара,
Благодаря ,че се приближихте..
Обичам ви!