Постинг
26.03.2008 19:17 -
Когато се научим...
Автор: ciele
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1633 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2009 20:11
Прочетен: 1633 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 17.10.2009 20:11
Когато се научим да говорим,
ще си говорим със тревите,
ще си говорим със делфините
и със дъжда ще си говорим..
Ще се родят кентаврите отново,
ще си шептим по вятъра с приятеля,
отплувал из далечните морета..
И само гълъби ще носят пощата..
Когато се научим да говорим..
Д.Калчева
ще си говорим със тревите,
ще си говорим със делфините
и със дъжда ще си говорим..
Ще се родят кентаврите отново,
ще си шептим по вятъра с приятеля,
отплувал из далечните морета..
И само гълъби ще носят пощата..
Когато се научим да говорим..
Д.Калчева
Страхотен подбор на стих... и музика... :)
Благодаря ти,Билянка... :)
Бог да те благослови! :)
Спокойна нощ ти желая... :)))
цитирайБлагодаря ти,Билянка... :)
Бог да те благослови! :)
Спокойна нощ ти желая... :)))
за добрите думи! спокойна и на теб.. :)
цитирайказваше един голям наш писател. ;))
Здравей, Биляна! По въпроса за комуникациите доста народ се е изказал и изписал тоже. Според мен, най-добре са се справили Борис Виан в "Червената трева" и Памела Травърс с нейната "Мери Попинз".
Няма лошо да си говорим със всичко, що го има на планетата, а защо не и извън нея... ;) Но ще има ли какво да си кажем, Биляна? И докога ще го има? Няма ли да омръзнем на тревите, а и те на нас, толкова бързо, колкото си омръзваме помежду си... Макар че, според Клифърд Саймък, "Всичко живо е трева".
Толкова забързан е животът ни, Биляна, че няма как да го съобразим с този на тревите и делфините. Вече няма как да стане "само гълъби да ни носят пощата" при наличието на мобилни телефони. ;)) Всъщност, има как. Но е нужна Трета световна война. И докато започнем отначало, ще има как. После пак няма да има.
Да имаш и да нямаш, Биляна... Като поезия добре звучи. В драматургията ни обаче, е доста по-различно. За съжаление, а може би за щастие...
цитирайЗдравей, Биляна! По въпроса за комуникациите доста народ се е изказал и изписал тоже. Според мен, най-добре са се справили Борис Виан в "Червената трева" и Памела Травърс с нейната "Мери Попинз".
Няма лошо да си говорим със всичко, що го има на планетата, а защо не и извън нея... ;) Но ще има ли какво да си кажем, Биляна? И докога ще го има? Няма ли да омръзнем на тревите, а и те на нас, толкова бързо, колкото си омръзваме помежду си... Макар че, според Клифърд Саймък, "Всичко живо е трева".
Толкова забързан е животът ни, Биляна, че няма как да го съобразим с този на тревите и делфините. Вече няма как да стане "само гълъби да ни носят пощата" при наличието на мобилни телефони. ;)) Всъщност, има как. Но е нужна Трета световна война. И докато започнем отначало, ще има как. После пак няма да има.
Да имаш и да нямаш, Биляна... Като поезия добре звучи. В драматургията ни обаче, е доста по-различно. За съжаление, а може би за щастие...
песимизъм,Красимир? или е просто равнодушие?
макар и забързан животът ни ,има място за всичко в него включително и за романтика... :)
цитираймакар и забързан животът ни ,има място за всичко в него включително и за романтика... :)
още по-малко пък е равнодушие. Просто споделям някои свои съмнения с теб, Биляна, но нищо повече. Както и нищо по-малко. ;))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 42281
Блогрол